Археолози разкриват тайните на крепостта Кострици Дарик-Варна
 август 2007
  Четвърта година продължават археологическите разкопки на крепостта Кострици, край Ексиновград. Научен ръководител на екипа ст.н.с. д-р Валентин Плетньов.

Крепостта е изградена през V век и тогавашното й име не е известно. Разрушена е през 614 г. по време на аваро-славянските нашествия. Възстановена е в началото на XIV век и става извесна под името Кострици. Според д-р Плетньов тя е една от малкото крепости в България от това време, запазени в толкова добро състояние. Защитавала е северния край на Варненския залив и пристанището, разположено в него.

Разрушена е при похода на емир Муса. Северната стена на крепостта е дълга 220 м, дебелината на зида е 2.50 м, височината й е 8 м. Пред стените й се издават кръгла, квадратна и триъгълна кули.

В северозападния край на крепостта е имало кула, висока около 15 м., с малък параклис, ползван основно от защитниците на пристанището. Тази година при разкопките д-р Плетньов разкри няколко жилища, около 250 монети, много керамика. Тези находки още веднъж свидетелстват за датировката на крепостта. Според д-р Плетньов гъстото застрояване е било характерно за средновековието. Преди ден бяха разкрити и няколко гроба.

Успоредно с разкопките вървят и възстановителни и укрепителни работи. Вече са поставени указателни табели, изработени от художника Владимир Димитров, съвместно с издателство “Славена”.

В Археологическия музей ще има паметник на Карел Шкорпил Ще поставят паметник на Карел Шкорпил вдясно от централния вход на варненския Археологически музей. Това реши постоянната общинска комисия по култура, вероизповедания и медии. Предложението е на кмета Кирил Йорданов, а инициативата - на фондация "Братя Шкорпил". Поводът е 100-годишнината от основаването на Археологическия музей. Автор ще е скулпторът Пламен Братанов. Карел Шкорпил ще е в цял ръст. Членовете на комисията видяха и минимакет и го харесаха. Карел Шкорпил (1859 - 1944) е чешко-български археолог и музеен деец, един от създателите заедно с брат си Херман на българската археологическа наука и музейно дело, откривател на първата българска столица Плиска, където е и погребан. В чест на братята са наречени улица във Варна, където е запазена къщата им ("Братя Шкорпил") и варненското село Шкорпиловци.