Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2008 18:44 - 140 години от гибелта на ХАДЖИ ДИМИТЪР
Автор: pavrenski Категория: Други   
Прочетен: 1228 Коментари: 0 Гласове:
0



image

140 години от гибелта на Хаджи Димитър


Андрей Пантев : „Четата на Хаджи Димитър разкъса студения и леден похлупак на чуждо и враждебно управление и влияние върху българските земи” 


               "Голяма чест и без капка протоколна любезност казвам това. Чест и вълнение да присъствам на такава камерна демонстрация, че не всичко е загубено, че не триумфира нашата безотговорност, че има възторжени очи и възторжена публика по един повод малко свързан с личностни изяви и с кариестични преуспявания така че когато ни обхване тръпката на безразличието на омерзението на скуката на ненавистта ако щете винаги трябва да си спомняме за такива вечни, винаги трябва да си спомняме, че има нещо обединително между нас. И във времена когато всеки книжен фураж може да стане бестселър нашата първа благодарност, поздравления и сочене на пример за подражание трябва да бъде отправена към издателите и към техните спонсори и благодетели от които не сте. Много лесно е да издадеш „Вечната Амбър”, много лесно е да издадеш спомени на бандит, много лесно е да издадеш описание на милионер местен или чужд. Съвсем друго нещо е братя и сестри да стоиш зад такава книга. Без мания за изключителност, без мания за величие, че ние сме центъра на вселената.
             Но все пак има нещо което не се помества в тези протоколни парадни триумфи и тази великолепна музика която чухме повече впечатлява с белотата на своите униформи адекватна на нашето усещане поне в този миг за чистота за забравени идеали и принципи за забравената дума безкористие за забравената дума чест и достойнство за много други думи забравени думи си спомняме тази вечер. Това е свещената атмосфера, особения климат който предизвикват такива премиери. Няма защо да се правим, че не знаем, че нашите съседи от близо и далеч продължават да се отнасят към нас с едно снизхождение, че нашата история е измислена до нула, че нашата история е разхубавена, гримирана, козметизирана, гиганизирана. Защото в чисто теоретически цифров, фактологически план ние първи падаме и последни създаваме с изключение на Албания своя национална държава. Трябва да прочетеш тази книга за да видиш и не само нея разбира се при какви особенни да не кажа кански условия се е запазил и възродил българския род. И това не е мания за особеност. Само българските земи братя и сестри бяха поставени подтолкова студен и леден похлупак на чуждо и враждебно управление и влияние. Всичките други народи на Балканите имаха коридор за дишане имаха контактни зони половината от сърбите живееха под австрийско управление всички хървати бяха под австрийско управление, Румъния граничеше с Австрия и Русия, гръцките острови са практически свободни Черна гора е недостъпна като планински хребет и геополитическа невъзможност. Ние житницата на Европейска Турция, ние стратегжическия мост на отстъпващата от Виена на окопала се надълбоко на Балканите Османска империя бяхме сложени по тези чергаски условия. Бяха ни забравени. Бяха ни отписали. Бяха решили че ще бъдем авари, печенези, хуни. Които някога са имали славна държава като монголците. Но са скъсали вече с предишното си историческо значение да не кажа величие. Бяха забравили че ние лежим в темелите на славянската цивилизация Бяха забравили изключителния път на ранната българска държавност. Бяха решили че сме скасъли със своя исторически път с пъпната връв на ранното ни великолепие на Средновековието. И че вероятно ще бъдем поделени там между съседите говорят там някакви славянски диалекта. Тези хора между Дунав и Егей. Нещо повече руските офицери, които идват тук през 1812 г. образованите, не говоря за войниците с изумление откиват че там отвъд Дунава имоло някакво население което говори много близък до нашия език. Само манастирите, библиотеките, само селските читалища пазеха някаква жеравна плам от значимото ни великолепие от нашите исторически заслуги и книжовни авторитети От нашите приоритетни и изначални заслуги към славянското християнство изобщо. И затова трябваше да изкрещим за да бъдем забелязани. И затова трябваше да тръгнем марцина да гинем. Да гинат по точно нашите пра пра деди. И какво си мислим, че Ботев или Априлци са мислили, че ще гътнат Османската империя все още разпростряла се на два континентасъс пищовлиите кремаклии и черешовото топче. Не те са знаели, че отиват на заколение.. И това ги прави стократно по велики в и значими в нашите очи. Защото много е лесно да се биеш и да има граница в която можеш да се оттеглиш много е лесно да има коридор за снабдяваш с оръжие и литература и с продоволствие и прочие. Много е трудно да тръгнеш в сърцето на една власт само за да бъдеш забелязан. И затова четата на Хаджи Димитър се намира като сведение във всички дипломатически консулски и търговски сведения. Станало е нещо. Разкъсали сме ледения блок недружелюбната хватка на едно предварително пренебрежение Европа нехаеше за нас. Европа ни беше задраснала. Европа смяташе, че нямаме историческо бъдеще. Именно такива спорадични и отгледна точка на прагматизма безмислени геройства дадоха онзи взрив на българската държавна вселена. Те знаеха че са обречени. И затова този особен четириъгълник в българската предреволюционна епоха Ботев, Левски, Каравелов, Хаджи Димитър те взаимно се допълват Аз не смятам, че фразата „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!” случайно се намира в стихотворението за Хаджи Димитър! Аз не смятам че толкова възторжени дописки пише Любен Каравелов за това което се е случело през онези времена които завинаги са си отишли, но завинаги са останали у българите. И това е смисълът на такова може би кратко съприкосновение с онези времена.. През това време е имало много безразлични хора, които са си гледали дюканлъка, които са си гледали адвокатлъка, гледали са си там търговийката, които са се интересували повече как върви свинското месо на Солунската митница отколкото дали българите сиреч те самите ще имат собствена държава. Затова повечето от нашите герои са умирали в самота. Ето още една причина да ги наричаме тройно българи. И затова с този комплекс който днес се съизмерваме с другите. Ние нямаме мания за величие. Ние нямаме претенции на високомерния център на балканската и европейската вселена Но все пак като сравниш какво е станало на други места паралелно по същото време. Ако сравниш публицистиката на Каравелов поезията на Ботев опоетизирала както никой друг света, геройската смърт и доказана със сабя в ръка на Вола. Малко, малко ни се струва че самочувствието ни не страда. И затова наред с почитта която нашите революционери са отдавали към Европа като свещена наследница на добродетели, на култура на литература, на материални стойности и прочие паралелно с почитта който са изпитвали нашите революционери, книжовници, духовници те са били малко и да креснат на европейския свят. И затова Ботев най напред праща телеграми преди да стъпи на Козлодуйския бряг и да целунат момчета пръстта родна даже на самия кораб казва да живее Франц Йосиф, който е един душител на славяните той казва да живее Германия С това той показва нашия респект към Европа, но в същото време с гол в ръката нож той казва внимавайте ние повече не можем да търпим това невъзможно сътояние, което сме позахвърлили по капризите на геополитиката и по загадките на историята. Затова, четейки тази книга чувствайки една съпричастност, предвкусвайки това което ще преживеем простичко, забележете винаги простичко не помпозно ние винаги трябва да кажем на нашите партньори от европейския свят : „ние сме равни с Вас в някое отношение малко и повече дявол да го вземе малко и повече...”

2 юни 2008 г. Дворец на културата и спорта - Варна
Стенографски запис на Петко Симеонов




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pavrenski
Категория: Други
Прочетен: 209751
Постинги: 67
Коментари: 17
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031