Унинието е преходно. Ще се възродим

 

Проф. Николай Генчев съдеше, поучаваше, окуражаваше и болееше за българската нация както никой друг

 

Снимка: Архив "Монитор"

Роден на 2 ноември 1931 г. в с.Николаево, Старозагорско, Николай Генчев завършва мъжката гимназия във Велико Търново и история в СУ "Климент Охридски". Научната му кариера започва през 1959 г. в Катедрата по история при проф.Александър Бурмов. През 1974 г. той самият е вече професор, а през 1978 г. – и доктор на историческите науки. През 1989 г. става член-кореспондент на БАН. От 1976 е декан на Историческия факултет при СУ, през 1991-1993г. е ректор на Софийския университет, а от 1998 г. е председател на Съюза на университетските преподаватели в България. Той е основател и председател на Националния демократичен съюз, на движението Български конституционен форум. Забележителен изследовател на българското културно и политическо Възраждане и на следосвобожденския период. Автор на множество монографии, повече от 100 студии и статии, автор на изследванията "Българско възраждане", "Българската възрожденска интелигенция", "Руско-български културни общувания през Възраждането", Българската култура през 15-19 век", "Левски, революцията и бъдещия свят", "Краткосмешна история на България", "Социалнопсихологически типове в българската история" и др. Съавтор е на 9 книги.

Проф. Генчев е носител на Международна Хердерова награда за принос в европейската наука.

"Разчитам на изключителната стабилност на народа, на неговата способност да преживее най-кризисните ситуации, най-кървавите сблъсъци, най-големи икономически, социални и духовни страдания и да се запази като цяло.. Именно на този полуостров той си е създал рефлекс за нагаждане, който го е извеждал от много трагични ситуации. След като от 13 века, 7 е бил под чужда власт, но не е загинал, означава, че има вътрешно сцепление. Този народ може да намери хора, които имат историческа решителност." "През целия си живот никога не съм се съобразявал с властимеющите и това ми е помагало да казвам част от истината, която е полезна за обществото. Не се обвинявам, но съжалявам, че не написах още книги, не написах още по-хубави книги".

 

Милена Бойчева

Почина големият български историк и родолюбец проф.Николай Генчев. Обществото така и не разбра боледува ли, дълго ли страда или си отиде изведнъж. Електронните медии, които следят сърдечните ритми и мускулния тонус на Арнолд Шварценегер и тревожно възвестяват щом някоя нечленоразделна рокпевица хремяса, не проявиха никакъв интерес към здравословното състояние на най-оригиналната личност в българската историческа наука – Николай Генчев. А той беше не само преподавател по история на студентите, но и духовен учител на цялото българско общество. Защото освен великолепен учен, беше и образец на добър гражданин. Понеже нямаше страх от властта, нито влечение към парите, което превърна не един български интелигент в конформист и чуждопоклонник. Със загубата на проф. Генчев нашето общество губи част от своята автентичност, част от живото съзнание, че ние, българите не сме случайно явление, балканска популация, а горд народ с велико минало, който не заслужава днешните си съдбини и няма как да не устрои бъдещето си.
Оценките на професор Генчев за миналото и настоящето бяха безпощадни и точни. Неговото народопсихологическо портретуване не българската нация не приличаше на ничие друго. Дори когато правеше най-нелицеприятни изводи, той ги поднасяше така, че нямаше и сянка от отровния нихилизъм, който многобройните чираци на атлантизма така успешно практикуват.

Професор Генчев не се съобразяваше с политическата конюнктура. И понеже вземаше често думата нелепостите и глупостите бяха своевременно изобличавани и усмивани.

Когато домораслите геополитици решиха да обърнат на 180 градуса историята, обслужвайки антибългарски Николай Генчев даде лаконичен отпор, който направи жалки тирадите на лакейската псевдонаука. Той обяви, че опитът за преоценка на османското господство у нас е свързан с надигането на една силна протурска партия у нас. Обясни, че няма значение дали се нарича присъствие или робство, а че се е отразило абсолютно негативно върху националното ни развитие, че османското нашествие е унищожило българската държава, църква и редица важни институции, както и българските културни традиции.
И в това се състои голямото ни нещастие, а не в това как се нарича онова, което ни е съсипвало.

Той остро реагира срещу опитите да се демитологизирана българската история, да се взриви галерията с осветените образи на националните герои. Тяхното незачитане, казваше проф.Генчев води до крайности в качествата на българското общество, разрушаване на ценностната система, което води до духовно обедняване и културната нездравина на българина. За него българското Възраждане беше най- вдъхновителният за съвремието период в нашата история. Защото тогава укрепва идеята за защита на българската националност,
за възстановяване и укрепване на българската държавност. Оттогава остава и желанието да се регулират балканските отношения с оглед интересите на Балканите и запазване на техните културни традиции. Неслучайно тъкмо професорът пръв възропта, когато българският премиер Иван Костов изрече в парламента срамните слова: Настъпи краят на българския национализъм!

"Българските политици, възмути се проф.Генчев, употребяват понятия, от които нямат никаква представа. Национализмът е едно велико чувство на народите, което се ражда, когато се създават националностите и се гради националната култура, когато се извършват великите възродителни процеси в човешката история. Цялата буржоазия и цялата стара политика беше обвинена като националистическа. Защото, оказа се, че тя има ясно определени национални интереси и идеали – национална култура и национално светоусещане, които не могат да се подминават така лесно и да се препуска пред тях, както препуска диво стадо животни."

Така професорът обясни, че който пледира за буржоазни ценности и капиталистическо стопанство, не може да елиминира националното самосъзнание.

Доказа го т.нар. преходен период. Че без национално самосъзнание и национална ценностна система е невъзможно каквото и да било развитие – нито материално, нито духовно.
Затова и едно от най-точните описания на днешната ситуация даде пак историкът Николай Генчев. "Започналият преди 10 години преход рухна. Той беше организиран съвършено ефимерно и несериозно, и имаше две главни задачи. Първо трябваше да остави страната без власт, за да бъде тя окончателно разграбена и унищожена икономически. Другата цел бе да се осигури управление, което да бъде гарантирано от някаква международна
сила, която няма интерес да спасява България.

Дошло е време политиката както на червените, така и на сините, да бъде коренно преразгледана. Защото те провеждат политика на разруха, която е неспособна да се справи с огромните недостатъци в обществения живот през последните 10 години като престъпност, корупция, разхищение, разграбване, безработица, мизерия. Очевидно България има нужда от нова дума, дело и акт за нейното спасяване. Защото страната загива, както морално, така и физически. Нацията се изчерпва, намаляват нейните биологически, психически и морални възможности. Липсва реална държавна власт, която да сложи ред в нещата. Продължават да действат тъмните неорганизирани сили, които никой не спира."

Описвайки безобразната действителност проф.Генчев беше далеч от черногледството. Беше уверен, че пасивната съпротива е историческа характерна черта на обществото ни. То не се ангажира с активни действия на обществената сцена, но затова пък бавно, системно и методично оказва пасивна съпротива на управляващите.
Онова, което тревожеше историка беше не дали народът ще роди своята нова, родолюбива политическа класа, която да го спаси от катастрофата, а да не би гладът и мизерията да преминат предела, който води до недемократични действия. Защото, предупреждаваше професорът, в тази обстановка, в тази духовна атмосфера и политически климат не може да се появи завършен политик. Не може обществото да е болно, а този, който стои начело да е здравеняк и веселяк.

Неговата висока взискателност беше съпроводена със снизходителност. Понеже като голям учен той знаеше дълбоката историческа и психологическа мотивация на съвремието, а като честен гражданин не можеше да не го поднесе по съответния педагогичен начин – чрез строгост и милост едновременно. Той не се умори да повтаря, че безпътицата, несигурността и унинието са преходни. Че и най-тъмните периоди отминават. Отривистата жизненост беше толкова силна съставка в характера на Николай Генчев, колкото и мрачния сарказъм. Същевременно носеше всички характеристики на свободния дух, при чиято поява околните усещат как неведома сила ги повдига над земята и ги пренася в един свят извън гравитацията на посредствеността, страха и съобразяването. Тази негова волна природа се съчетаваше с вътрешен максимализъм, който мотивира не само цялото му творчество, но и себеоценките му: "В решителни моменти не намерих достатъчно сила на гласа, за да бъда чут. Защото стотици пъти съм предупреждала за опасностите, които грозят страната. Но полза от това няма." Защото гражданинът Генчев, какъвто би следвало да бъдат всички български интелигенти, желае не само свободата да се изкаже, не само да бъде чут, но и да бъде послушан. Иначе от приказките файда няма.

Професор Генчев не беше кабинетен учен. Той беше бохем. В него имаше някаква жизнерадостна безпощадност. Както безпощадно съдеше глупостта и дивотията, така безпощадно се отнасяше и към себе си. Пиеше, пушеше и неуморно се трудеше като машина. Не беше обикновен пушач, а верижен. Едната пали другата. Не беше обикновен пияница, а апологет на алкохола. Онова, което при обикновения човек е порок, при него беше проява на бляскав артистизъм. Затова винаги го съпровождаше свита Ганимедовци, които му сипваха и се възхищаваха от вдъхновените превъплъщения на необикновения му ум – бърз, реактивен, проникновен, наведнъж забавен и печален.

Професор Генчев почина тихо в болницата "Света Ана". От рак, а не от инфаркт, както очакваше. До последния си дъх беше убеден, че ще оздравее и ще напише останалите си книги. За неговия престол в българската историческа наука навярно ще се яви приемник, но мястото на личността, на гражданина, на голямото национално явление Николай Генчев ще остане завинаги празно.

Варна

 

Учредяване на ученически изследователки клуб „Млад историк и изследовател” на името на видния български историк Николай ГЕНЧЕВ с участието на възпитаниците от  VІ „а” и VІ „б” клас, изучаващи според държавните образователни изисквания българска история..

 

           

           

            Изграждането на модерното обучение по история днес, в началото на третото хилядолетие е свързнано с един по – различен поглед към методологическото ни наследство. Създадената устойчива традиция в българската образователна система съпътства предметът история от 1879 година до днес. Познаването и осмислянето на измеренията на българската история от 1879 година, Българското възраждане и проблематика на обучение  по история в шести клас наложително поставят въпроса за извънкласна дейност и вливането на технологични новости по предмета история като 7 изграждане на клуб Млад историк на името на българския историк, изследовател и голям европейски учен Николай Генчев.  Клуб Млад историк ще осъществява характеристиката на въздействието, което оказва предмета история върху историческата осведоменост и върху разбирането за историята и насочеността на учебното съдържание по всеобща история към близката и в този смисъл актуална история.

            Пресечните точки на историческото и гражданското учение се проявяват особено при дефинирането на целите на преподаването им в българското училище.

            Предлагането на учениците и участието им в изследователския клуб Млад историк на името на проф. Н. Генчев е новост, която има за цел да положи корените на този преходен период на който сме свидетели и членството ни в ЕС и НАТО.

            Българското училище осъществява спрямо утвърдилата се след Освобождението 1878 / 1979 г. пракктика съставянето на учебници със синхронно съдържание по всеобща и българска история. За учениците в началното училище кръгът от знания продължава една устойчива традиция – да се дава много пространнна представа за съседите ни. Тя се гради основно върху географски знания и очертава характеристиките на стопанския им живот.

            Независимо от начините на тяхното групиране балансът на темите в синхронните учебници е в полза на националното минало. Похватът, чрез който се постига допълнително подсилване на акцента върху българското минало при това паралелно представяне на „великото у другите народи е великото у нас”, е въвеждането на преговор върху родната история и очертаването на задачите, които бъдешето поставя пред българите.

            По- същество това е отговорът, който българската образователна политика дава на лансираните от Обществото на народите идеи за европейско сътрудничество в интелектуалната сфера.

            Учителите по история още в началните десетилетия на ХХ век и по- конкретно в Първа Софийска девическа гимназия:

-         преподавателя Петър Ценов продължава традицията на доста свободното използване на първоизточници, преплита я с високата професионална компетентност и практически опит и създава :

-         начин на мислене, историческо мислине, научно мислене, свързване със съвременността, изграждане на мироглед, понятия и категории, видове исторически факти, закономерности, самодейност на учениците, работа с документи. 

            Членството ни в Европейския съюз и НАТО изискват значително да се повиши ролята на историята в националното възпитание на младото поколение. Националните беди предпоставят съзнателното извеждане на преден план на историята. Водещите цели изместват центъра на тежестта си от национална идея към европейската идея. В тази връзка клуба на Младия историк и изследовател ще „възложи” още по- силно да раз0палва „любовта към върховната идея на нацията” и да стимулира „сближаването на великото у други народи с великото у нас”.

            Българското образование има европейски проекции по линията на езиковата подготовка и на изучаваните учебни предмети. В тези планове е кодирано послание за „повдигане” на общото културно равнище на гражданите на страната, на нейния стопански просперитет с лоста на образованието. При нашата южна съседка Гърция часовете по история в VІІ, VІІІ клас са по два учебни часа седмично. Следва да се отчете, че в тази страна по силата на нейната конституция религята е основен предмет от първата до последната учебна година. Австрия, чийто учебен план подобно на Гърция поставя религията задължително като учебен предмет с два часа седмичен хорариум, определен за история и социални науки съответно три учебни часа за шестата учебна година и по два часа за всички следващи години до ХІІ клас.  Във френски колеж, равнозначен на българските VІ, VІІ, VІІІ, ІХ клас седмичния хорариум на предмета история – география е 2,30 часа.

            Клубът на Младия историк „Проф. Николай Генчев” при ОУ „Хаджи Димитър”- гр. Варана ще ориентира учениците в общите цели и на образователните изисквания по история към  постигане на гражданска образованост.

            -. изграждането на национална и гражданска идентичност

            -  разбирането на съвременния свят, в който живеят учениците

            -  постигането на гражданска интеграция

            -  умения за социална комуникация

            -  възприемането на обществени и  на  индивидуални ценности

            - важно е да се подчертае още, че смисълът на обучението по история се свързва с приноса му за стимулиране участието на младите граждани на Република България като граждани в съвременното демократично общество.

            За ученицето от шестите класове умението да се дебатира е умение да се мисли, да се аргументира и да се разбират и уважават другите. Това е в основата на клуба Млад историк и зследовател. В крайна сметка това е пътят към тяхната идентичност. Чрез изследователската дейност на клуба Млад историк ще се разнообразят методите на учениците и ще се стимулират за комуникация в средата, в която живеят и за решаване на проблеми, пред които те самите реално са изправени. Историка Плутарх извежда на преден план, че „детската душа не е съд, който трябва да се напълни, а огнище, което трябва да стопли”.

            Историята и народната памет на българите е тема от Следосвобожденска България 1978 / 1879 г., която ни дава представа последователно да изучим интересни названия на местности и на селища при предварително проучване на историческата карта която ни поднася сведения за манастирите, за църквите, за къщите където са родени революционери и други деятели, възрожденци, държавници и културно-пресветни дейци.

            Клуб Млад Историк „Проф. Н. Генчев”  ще положи първоначалната цел на всеки преподавател да подпомогне учениците да осмислят и овладеят определени начини на действие и съответните изисквания към тях, а след това да се създадат предпоставки за прилагането им като познавателен инструмент.

           

 

ОСНОВНИ ПРАВИЛА на клуб Млад Историк :

-         структуриране на информацията : основно събитие, последователност, хронологични опори, имена, понятия, тълкувания.

-         Възприемане на групи : дати с имена, дати със събития, дати с места, имена с идеи, имена с понятия, събития с понятия

-         Водене на записки : доброто поддържанен на тетрадкате е твърдед съществено за развиването на тези умения и поради това тя е проверявана ритмично. В нея се отделя място за понятия, хронологии, резюмета, биографични бележки, отговори на въпроси.

-         Утвърждаване да се развият умения за използването на научния стил при описанието на събития и исторически личности в навечерието на 24 май Денят на Св. св. Кирил и Методий, Първи ноември – ден на Народните будители както  и Денят на Св. Климент Охридски – 25 ноември.

-         Усвояване на писмени задания, които най- често са срещани в практиката и преди всичко до подпомагането им за съставянето на разказ, да се направи описание, да се подберат  примери, да се приведат доказателства, да се обяснят причини, обусловеност, следствия, да се обяснят оценки.

-         Примерна задача бе съставянето на исторически разказ Последният потомък на Хаджи Димитър сравнено с методиката на обучение по история с „Последния потомък на Аспарух” от Валентин Пламенов. Клуб Млад историк ще продължава тази традиция с примерни задачи, при които се изисква съставянето на исторически разказ  : Ролята, значението и приносът на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър в национално-осовободителното движение. И още Преминаването на Дунав от четата на Христо Ботев, Защитата на Дряновския манастир (Перущица) по време на Априлското въстание; Българското опълчение,
Примери за историческо описание : Средновековният български град Варна; Възрожденският град Варна; Българската средновековна твърдина; Средновековната българска православна църква; Самарското знаме и др.

-         Примери за други видове задачи : Обяснение – защо важна опора на  обединителния стремеж на българския народ стават султанският ферман от 1870 г. за независимост н абългарската църква и решенията на Цариградската конференция за създаване на дев автономни области на българите.

-         Разаработване на характеристики на хайдутството по българските земи, като използваме следните опори : как възникнало, как били организирани хайдутите, в кой период от годината действали, кога са споменати за първи път в писмен извор, какви действия предприемала османската империя срещу тях, коя е най- голямата антиосманска проява на хайдути през ХVІІІ в.

-         Вйзрождзенско движение за просвета и култура :

Възрожденското движение за просвета и култура не стъпва на празно място. Назад във вековете преди него стои например дългата история на старобългарската книжовнност.

            Как я виждал и разглеждал академик Петър Динеков :

            „Когато правим обща характеристика на старобългарската литература не бива да забравяме, че религиозната образност и символика често пъти се явяват само една външна обвивка една неизбежна абстрактна изразна система от традиционни формули. Отстраняването на тая обвивка ни дава възможност да разкрием истинското съдържание на творбите да видим тяхната актуалност връзката им  живота със съдбата човека. Такива са например едно от най – ярките публицистични и светски съчинения на нашето средновековие „За азбуката” от Черноризец Храбър, „Пространните жития на Кирил и Методий”, „ Похвалното слово на Климент за Кирил”,  „Азбучна молитва „ и „Прогласа към Евангелието” „Житията на софийските книжовници” поп Пейо и  Матей Граматик и други. Ако погледнем така на множество произведения, ако разчупум религиозната черупка която ги обвива, пред нас старобългарската литература ще се яви по – богата и по - разнообразна не така абстрактна и отъсната от живота както на пръв поглед изглежда. Тя отразява не само тесните интелектуални интереси на една ограничена черковна среда а се превръща в огледало на търсения и стремежи страдания и болки, мечти и пориви, философски и научни размисли. Зад религиозната кора, която в някои случаи е много тънка, у други е проникнала дълбоко в тъкънта на самите произведения се крият и светски сюжети  и големи политически въпроси и интимни вълнения на сърцето. Това личи преди всичко много добре в белетристиката в творби като „Александрията”, „Троянската причта”, „Кръчмарката Теофана”, „Соломон и жена му ” и т.н. То се проявява в историческите произведения, летописните разкази и приписки в естествено научните съчинения и философски трактати. Това важи дори и за такъв типично чековен жанр като житията в тях често срещаме интересно описание на бита, психологически детайли, разкриване на отделни индивидуални черти на героите, разказ на историческите събития в редица случаи житията се превръщат в мемоарни произведения. Заслужава внимание още един интересен момент от развитието на  старата българска литература касее се за така наречените  първобългарски каменни надписи на гръцки език. Досега са намерени  около 80 надписа. Те са възникнали в България още преди покръстването и  делото на Кирил и Методий. Отразяват българската обществена действителност свързани са с един период кагато гръцкият е официалният канцеларски език на българската  държава. Това са паметници със светско съдържание. Те са част от историята на нашата литература. Като се вземат предвид най - разнообразните прояви на българската литература в средновековието вижда се че жанровата картина нито е тъй бедно нито е тъй закостеняла както често се мисли. Тъкмо за това могат да се посочат  редица елементи на приемственост между стара и нова литература. Литературното творчество през Възраждането макар и де се развива върху нова качествена основа се свързва със здрави нишки със средновековната литературна традиция. Това е твърде важен момент който ни сбилжава с творческия свят на старобългарския писател. Това сближаване върви обаче не само чрез посредството на възрожденската литература но и направо. В произведенията на старобългарските писатели съвременния читател намира ред моменти на правдиво отражение на живота на народносттно и патриотично виждане на искрени творчески пориви на  художествено майсторство. Тези моменти действат непосредно и без уговорка. Вълнуват като трайни постижения на словесното политическо изкуство тук се е появил великят творчески гений на народа. Старобългарската литература представя богата съкровишница на нашата култура и нашия език. Още по важното е  тя през цялото средновековие тя задоволява не само вътрешни национални нужди и други народи руси, сърби, румъни дори и западните народи чрез преведените  богомилски произведения. Оттук и нейното общославянско и международно значение. Възникнала като първа най- стара славянска литература тя играе изключително историческа роля, упражнява своето въздействие не само с оргиналните си произведения, но и с многобройните  преводи, а също и с езика си давайки значителен тласък за развитето на литературните езици на другите славянски народи. Погълнала в себе си византийската образованост, а чрез нея много от богатствата на античният гръкоримски свят и на изтока, старобългарската литература се превръща в могъщ културен и художествен посредник с това още повече се увеличава нейното значение като ценно и голямо културно наследство на нашият народ.

 

Източния въпрос :

Този сложен източен въпрос налага изучаването му за да може учениците  да се ориентират и е наложително  да се ориентират  от :  състояанието на българското общество, от    състоянието на османската империя, от европейската политическа конюнктюра и трите фактора се менят непрекъснато.

           

             За първи път понятието комитет започва да се използва от представителите Добродетелната дружина от  около 1860, 1861, 1862 година това е времето когато политическата обстановка на Балканите видимо започва да се променя.

                                                                                       

                  Да научим учениците да мислят исторически. Какво значи това ? Значи като изграждат сегашния си живот винаги да знаят да помнят това което е било в миналото за да вървят по вярна посока.Иначе може да се сбърка посоката. Историята не само дава познания но тя помага на хората изобщо в техния конкретен, реален живот да създават по верни съвършенни обществени отношения. Прави впечатления, че у нас има хора, намират се и такива които не се отнасят с нужното отношение към историческата наука. И все още нашият народ се нуждае от по- задълбочено познаване на нашата собствена национална история и историята на другите народи. Тъй като до истината може да се стигне и по пътя на сравненията. Което е било у нас а какво е било другаде. Защо у нас се е тръгнало по един път, а другаде по друг път. Къде са по- големи резултатите, къде са допущани грешки? Всичко това дава историята. Историята е социология на миналото. Макар и някои да не дооценяват историята като наука и тя често пъти да е жертва на известно любителство тя е достъпна и често пъти не може да се сложи границата между науката история и любителския подход към историята. Всеки който може да пише горе долу смята, че може да бъде историк. А това не е така. Историята изисква много сериозна подготовка. И общо теоретическа и конкретно фактологическа . И най - главно  човек трябва да познава обществото, обществения живот за да съди за него задълбочено. Иначе може всеки да опише някои исторически факти да направи една библиографска справка за дадено лице. Но да създава наука за обществото за миналото в неговото развитие в широки рамки, общонародни, общонационални рамки за това се иска голяма професионална подготовка. Историка е длъжен е не само да ги опише фактите да ги обясни, да търси причинната връзка това е високата степен   на научното разнитие на изследователя, а и като ги обясни той трябва да даде оценка. Тука е голямата трудност.  Историята отговаря на една социална потребност за сегашното общество с оглед на бъдещето. Свързани са минало, настояще и бъдеще. И затова казват : който иска да изгражда правилно бъдещето той трабва добре да познава миналото. Тъй като връзката винаги съществува в живота на хората. И тя е толкова по – по-силна колкото е по - развит един народ в интелектуално отношение, културно отношение, колкото има по- богата душевност. Тъй като виждате, че нито театър, нито киното нито който и да е друг бранш на културния живот на обществото не може без история. Но е хубаво да се работи по – линията на засилването на историческото мислене на нашия народ. Тъй като някои хора се увличат от сегашното от настоящото главно по линията на материалното благополучие, а пък материалното благополучие ако не е свързано с духовен ръст явно стига се до едно изкривяване. Историята е също такава наука каквато наука са другите науки. Тъй като тя си има своя теория, методология, описва го, обеснява го и го оценява. Но винаги трябва да се изхожда от документалната власт тоест от историческите извори.

 

 

           

            Кое наложи ученици да посоча за патрон на нашия изследователски клуб Млад историк името на големия поззнавач на Възрожденската ни история Николай Генчев. Чуйте интервюто от Златния фонд на БНР взето преди десет години от доц. Елка Дроснева.

 

 

 

 

1997 г. и професор Николай Генчев „За... бъдещият свят на Апостола - Васил Левски” :

 

„Напоследък много ме интересува този  въпрос и във връзка с честването на Левски подготвям един доклад озаглавен „Васил Левски един порутен идеал в българската история”. Много любопитно е, че Левски беше канонизиран като светец и като мъченик на българската истроия за да бъде запазен вечно в нашето национално съзнание. Но всички негови политически, социални, национални прогнози бяха провалени от новата история на България. Фактически нито една негова идея за бъдещето устройство и развитие на България не беше осъществена. И затуй новата история на България се срути. И в такъв смисъл, мен много ме интересува   това двойствено положение на този великан на националното движетие. Как той остава в националното съзнание като един вечен образ на българската история и в същото време как неговите идеи са компроментирани до такава степен, че България се оказа в това жалко положение в което е наблюдаваме днеска.”

 

Въпрос на Елка Дроснева : „. Това не е ли обичайната съдба на идеите на светците ?”

 

Проф. Н. Генчев : „Може би има нещо такова, че често идеите на светците се изостават от историята тъй като историята е един жесток съдник и творец на времето и  на епохите. Тя не се съобразява много често с най-доброто и най – умното което са достигнали най – добрите умове на човечеството и най - добрите светци на Църквата. Тя подминава това и прави една средна фаза едно средно устройство, което не кореспондира на добрите умствени постижения на миналото.”

 

Елка Дроснева : „Не е ли това опит да избегнем неудобните идеи на Левски? И за реализация те са много тежки!”

 

Проф. Николай Генчев : „У Левски има много доста неудобни идеи но почти всичките му идеи са много пълноценни. Много отговарят на нуждите на човека, на гражданина на българина, на българското общество, на българското отечество. Само, че те са много трудно реализилуеми  тъй като те се поставят в една обстановка в които действат два противодействащи фактора: геополитическата нестабилност и зависимост на местото в което живеем и второ : безкрайната непоследователност на българския народ в неговото  историческо поведение.”

 

 Елка Дроснева :  На българския народ или на неговите политици  имате пред вид?

 

Проф. Генчев : „Според мене народа е този който отговаря за миналото, настоящето и за бъдещето? Политиците които той слага са негови представители. Той подбира тези които смята, че най - добре отговарят на неговите интереси. И много често както и по-рано  така и сега той се оказа дълбоко по погрешка.

 

Проф. Николай Генчев :

Той го (Васил Левски) избра  като свой идол като желание да се устреми към нещо възвищено голямо и трайно. Като желание да се раздели с несигурното, с трагичното в своето минало в свояата история, като едно упование. И като такова упование той го запази. Независимо от опитите на голяма част българските интелектуалци, политици  и общественици да анулират Левски от националнто съзнание. Нито един не успя и няма да успее. Но за съжаление българската политика и българското национално поведение като цяло анулираха политическите завети и идеали на Апостола.

 

Проф. Николай Генчев : „ Това повишава извънредно много отговорността на бъдещите поколения, които действително трябва да се върнат към голямото и доброто което той е ( Васил Левски)   оставил да го осмислят в новата обстановка да го съобразят с новите възможности на света и България и да потърсят пътища да го реализират.

 

Век и четвърт след гибелта на Апостола : Днешния ден не е подготвен да реализира идеите на Апостола.

 

Проф. Николай Генчев : ” Мисля, че днешния ден  когато България изпитва такава остра криза, преди всичко психологическа и национална криза след това политическа и  социална и стопанска няма достатъчно сили и морални и материални да се ревизират идеите на Левски. Важното е тези идеи да не бъдат поругани да не бъдат изхвърлени от българския пантеон да не бъдат забравени. Предполагам ще се намерят пет поколения  по – добри, по - талантливи, по – даровити, по – силни, по – сближени с духа на Апостола, които ще се опитат да реализират тези идеи.”

 

            Ученици във вас виждам първото поколение, което е търсил проф. Николай Генчев : по- добри, по – талантливи, по – даровити, по – силни, по – сближени с духа на Апостола,  на приносът на Хаджи Димитър и други видни радетели и участници в национално – революционните и църковни свободи на България,  които ще се опитат да реализират тези идеи.

                                                                                                         

                        Честитя на всички патронния празник на основно училище „Хаджи Димитър” и учредяването на клуб Млад историк и изследоватeл „Проф. Николай Генчев”. На всички ученици пожелавам здраве и успешно овладяване на новите знания, горди че са възпитаници на  българската образователна система.

 

Петко Симеонов – преподавател по история

10 април 2007 г.

гр. Варна