Нормандия: 63 години по-късно Нормандия: 63 години по-късно "Гробовете от войната са великите предшественици на мира" от Алберт Швайцер, Марина КАРАКОНОВА
05 юни

• 6 юни: Съюзниците дебаркират в Нормандия

 

Годината е 1944. В нощта на 5 срещу 6 юни в Нормандия започва най-мащабната военна десантна операция с кодово име Overlord. Германия очаква откриването на втори фронт - при Кале, или при Булон, но не и между Каен и Шербур - местата, където няма пристанище.

Освен всичко останало десантът е и техническо чудо: заливът Ароманш е превърнат в най-голямото изкуствено пристанище с помощта на железни понтони. После по дъното на Ламанша е прокаран и специален тръбопровод за снабдяване с горива.

Повечето участници в операцията - в началото англичани, американци, канадци и австралийци - са под двадесет години, без никакъв боен опит. Броят им бил 155 000. В деня на десанта валял проливен дъжд и духал силен вятър. 

Шейсет и три години по-късно майсторът на фотографията Иво Хаджимишев посещава ивицата, по която са се разигравали събитията. Снима в продължение точно на 48 часа. Периодът е малко преди Коледа, времето е отново дъждовно и ветровито. Резултатът е фотосерията, наречена "От бойните полета до мира".
"Аз съм от поколението, което знаеше много за Втората световна война, но откъм Източния фронт. Останалото беше старателно премълчавано и започна да се разкрива чак след 10 ноември. Отдавна имам специално отношение и любопитство към това място и благодарение на Френския институт тази моя мечта се осъществи."

Изложбата, особено ако имате възможност да останете насаме с фотографиите, е с удивително въздействие. Драматизмът е породен от контраста между знанието за това, което се е случило по тези места, и настоящото им състояние на пределен покой, застиналост и сякаш дистанция от събитията. Но той е преди всичко в зеленикавата патина, с която са покрити изоставените бункери на фона на морето; той е и във фотографията, на която има само един надгробен надпис:

Нere rests in honored glory
a comrade in arms
known but to Gоd

той се крие дори и в избуялите треви по брега: тук те навяват колкото скръб, толкова и усещане за история.
"Не може да не усетиш, че тук земята помни нещо страшно. И че тук започва битката - наистина малко позакъсняла - за Европа. Няма да забравя и нещо друго: уважението на Франция и съюзниците към немските жертви - вражеските, - нещо, което може да се усети, когато попаднете в немското гробище."

Събитието довечера е "рамкирано". Точно преди откриването на изложбата Иво Хаджимишев ще покаже за първи път в България репродукция от прочутия ялтенски лист (не е салфетка), на който се е решила съдбата на Европа.

След изложбата ще бъде прожектиран филм за Джо Байърли. Това е единственият американски войник, който попада в германски плен, но успява да избяга, да се присъедини към руснаците и до раняването си да воюва заедно с тях. Случило се така, че Джо Байърли е баща на Н.Пр. Джон Байърли -  посланик на САЩ в България.