ВАСИЛ ЛЕВСКИ

95 годишнината от обесването на Апостола

Всеки век, всяка епоха, всяка нация имат своите големи мъже. Дветнадесетият век, Българското възраждане и нашата нация имат своя Васил Левски.

            Левски е най- завършената  и обаятелна личност в българската история. Той упражнява изключително влияние сред своите съвременници, вълнува дълбоко следосвобожденските поколения и духовете на българската младеж през ХХ век. Ето вече близо век неговата слава (тази дума  е неподходяща, когато става дума за Левски), неговият пример живее сред народа.

            Срещу повечето дейци на Българското възраждане, кога криво, кога право, са били отправяни укори или стрели на завист. Раковски беше винен за либерализъм. Каравелов за непоследователност. Ботев беше ненавиждан от буржоазията заради неговата социална утопия. Само спещу Левски никой  и никога не е посмял да отправи  дори една дума за укор.

            За българското племе В. Левски е един връх, едно съвършенство, една неповторима омая.

            Той е преди всичко син на ХІХ век. Обладан от революционните идеи на Ренесанска, на Просвещението и хуманизма. Левски оплодотвори българската действителност, робска и печална, с идеите на новия свят. В неговите чудни писма, в Уставопроекта и „Наредата”  за дейците за освобождение на България неизменно витаят мислите за свободата, за равенството между народите. Той блестящо защищава свободата на словото, на печата, на вярата, с една дума свещените свободи и права на човешката личност.

            Левски беше мечтател. Той виждаше бъдещия свят, който, ще  подигне храм на истината и правата свобода”, където ще цари „съгласието, братството и съвършеното равенство, между всичките народности”, където всички хора „щат бъдат равноправни във всяко отношение, било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение”.

            Идеите, родени в епохата, когато се разваляха средните векове, идеи, които Левски пречисти през своята кристална душа,  станаха знаме на едно могъщо освободително движение.

            Революция – ето великият магесник, който щеше да разтвори вратите към бъдещето. Революция с оръжие, революция на съвестите, революция на душите. Левски разбра, както никой друг от своите съвременници, смисъла на революцията, на безкомпромисната борба срещу вехториите на азиатското варварство.

            И той тръгна устремен по този труден, но благороден и спасителен път. Идеите стават програма, програмата – действие. Нужна е организация. И Левски я създава. От 1868 г. До самата си смърт той обикаля България – убеждава, спори, съветва и моли, привлича, заплашва и нарежда. Хиляди хора тръгват с него. Милиони се подчиняват на тази воля, зад която не стои армия или тайна агентура.

            И започва невижданото – една нация тръгва зад първите, за да венчае своето отечество със свободата.

            В хода на това голямо, но адски трудно дело В. Левски се налага като всепризнат ръководител, идеолог и организатор на българската национална революция.  Сега вече неговият дух не познава догми и предели. Той отхвърля без компромис легендарно-романтичните, но безплодни хайдушки мечтания, разнищва до дъно  колебанията на либералната емиграция, пренася центъра н ареволюционната борба сред народа, когато беше призовал да умре за свободата, обединява всички вътрешни и емигрантски сили, насочва цялата национална енергия към една заветна цел.

            Но когато земята на българите започва да боботи под напора на революционните сили, Левски бе предаден. И той тръгва по пътя на своята Голгота : Къкрина- Ловеч- Търново- София. Изправят го пред турския съд. Агите са смутени.  Те  не са  виждали други път толкова голяма гордост, окована във  вериги. Пред тях застава един исполински дух, готов да изпие чашата на своята обреченост, но да не предаде България.

            Такива духове не живеят дълго. Човечеството е разрешило на своите тирани да създадат за хора като Левски затвори, куршуми и бесило. Тук безспорно се збира бесилото. В покрайнините на София, пред тълпа от фанатизирани  турски управници бесят Левски. Всички са в ужас. Той не трепва. Той е самовглъбен и спокоен. За него беше важно да покаже още веднъж и за последен път,че България е жива и тя не може да бъде обесена. Тази България, на която той подари младостта и живота си, тази България, която той прави по-благородна и по-мъдра, е жива. Жива е неговата България.

            Левски остана за българите един велик символ, защото той обладаваше една кристална чистота, която завинаги го е превърнала в пример, в идеал за подражание.

           „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си.”  „Ние сме жадни да видим Отечество свободно, па ако щат ме нареди да  паса и патките.” „Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв. Там нека съди народа, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.” „Какво повече искам, като гледам Отечеството, че ми е свободно?”.

            „Ще имаме едно знаме, на  което ще пише свята и чиста република.”

            Тези крилати мисли на първоапостола не бяха само хубави думи или демагогски фрази. Зад тях се крие мъдростта и обаянието на един живот,  пред който гордите духове благоговеят, мижитурките потвъпрват от стеснение, а мизантропите и  тираните немеят от страх и омраза.

            Българите знаят и обичат своя Левски. Но той не принадлежи само тям. В. Левски е велик син на възродена Европа през ХІХ век. По  размаха на своето дело, по силата на своя дух той се нарежда до великаните на тази епоха, до големите мъже на Френската революция, до Гарибалди и Мацини, до Лайош Кошут и Чернишевски. И прави са някои чуждестранни историци, които смятат, че ако Левски беше живял в една по-голяма земя и беше писал на накой по популярен език, днес щеше да бъде заслужено почитан от цялата земя.

 Проф.  Николай Генчев
В-к „Народна младеж" № 41 18 февруари 1968, с.2

Издава клуб на младия историк  и изследовател „Проф. НИКОЛАЙ ГЕНЧЕВ”
 при ОУ”ХАДЖИ ДИМИТЪР” - Варна