Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2008 01:47 - ГОРЕЩОТО ЛЯТО НА 1868 г.
Автор: pavrenski Категория: Други   
Прочетен: 1762 Коментари: 0 Гласове:
0



Към биографията на Хаджи Димитър до 1868 г.

 

Настоящото изследване се посвещава на 140 годишнината от гибелта на Хаджи Димитър

 

 

18 юли 1868 г. – 18 юли 2008 г.

 

            Мислено се връщам към горещото лято на 1868 г. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г. е събитие не на мирните орачи и тихите и кротки художници  и търговци[1]. Да се разглежда скромното епистоларно наследство  на двамата войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа  е непосилна и трудна задача, която се предхожда от основа на известия, разпръснати в различни издания,   и новоиздирен архивен фактически материал. И все пак пред годишнината от гибелта на Хаджи Димитър и Стефан Караджа водещо е авторитетното им присъствие в дипломатическите хроники, възрожденската преса от 60-те години на ХІХ век. И това е логично.защото той е една от крупните фигури определяща големия четириъгълник на българската революционна идеология от Ботев, Левски и Каравелов.

            На 10 май ст.ст. 1840 г. се ражда Димитър, петият по ред син на Никола Кебеджията и Маринка Пенкова. Коренът на техния род е по поречието на р. Асеновска, но селото е опожарено към 1790 г. от кърджалийски банди  и дядото на Хаджи Димитър - Кръстю  принудително се изселят в българския квартал „Клуцохор”- Сливен. Двамата му синове Стоян и Добри стават най-прочутите войводи по това време. Третия син на дядо Кръстю Никола става прочут майстор на (кебе-власат т.е. на губер), един от заможните и влиятелни сливенски търговци. През 20 –те години на ХІХ в. се жени за Маринка Пенкова, която според едно предание също е от войводски род на прочутия хайдутин Желязко Палабоюка.

            По това време Сливен се превръща  в град със силно развито текстилно производство, търговски кантори и магазини  в пределите на Османската империя. В атмосферата на европейското просвещение, сливенското килийно и църковно образование настъпват идеите на светскта елинска и новобългарска просвета. Преданията за детските години на Хаджи Димитър разкриват един предводител на табим – т.е. на войни. Клуцхорския чорбаджия Хаджи Гендо заявява ва баща му : „В очите на твоя син се вижда жив хайдутин кесаджия”.[2]  Верен на традицията, но и дълбоко религиозен Никола Кебеджията с част от семейството си тръгва на поклонение на гроба Господен в Иерусалим. Тук в свещената земя малкия Димитър е на две години и се завръща с особеното съзвучие хаджия.

            След сблъсък със сливенския чорбаджия Йоргаки и последвалия скандал Хаджи Димитър е принуден да напусне Сливен.  Постъпва на служба вероятно по предварително уреден план при Осман ага в Нова Загора. Хаджи Димитър устройва убийството на двама от доверените  на властта, но Осман ага е хвърлен в Одринския затвор. През юли 1859 г. в Сливен пристига  митрополита на Одрин  Кирил и придружаващия го епископ Хрисант в храма”Св. Димитър” за света литургия, но целта е да събират владишкия данък, неплащан от сливенци в продължение на три години. Никола Боров, Стефан Гидиков, Анастас Хаджи Добрев, Хаджи Димитър  и други съидейници принуждават гръцкото духовенство да напусне Сливен. И след всички тези събития на Хаджи Димитър се приписват участие в дружината на Панайот Хитов, макар и с известна доза предания и спомени срещу кадията Али Ефенди. Заради бастисване[3] и посегателство срещу Али Ефенди в Сливен е задържан Хаджи Никола Кебеджията  и двамата му синове Тодор и Георги. Освен това са арестувани още 300 души. Предполага се, че след април 1861 г. Хаджи Димитър  окончателно е включен в дружината на Панайот Хитов.

            „Добре облечен, коса руса, очи май зелени, на бой нисък,  разтъртен (набит). Върху него два пищова, ятаган черно-черен, еднно шишане с даалийски чамак пет педи дълго, пет драма куршум носи. Годините му бяха около 20.” [4]

            След убийството на кадията  Али ефенди османската власт  провежда прочистващи акции и дружината на Панайот Хитов избира  за войвода Георги Трънкин с повече опит от Влашко. Но в последвалите двадесетина сражения в Шуменсоко, Търновско, Фелибешко и при прохода Вратник (местността „Кална усоя” на изток от прохода Демир тапия) загива  в сражение войводата Георги Трънкин. Водачеството поема Панайот Хитов и за знаменосец  е определн Никола Аджема. Зимата на 1862 г.  Хаджи Димитър получава задача от Панайот Хитов да осигури подслон и храна като поверява половината от дружината. През 1863 г. Хаджи Димитър е избран за знаменосец на четата на Панайот Хитов. В този си състав четата пристига в Сърбия и се установяват в Крагуевац, а  Хаджи Димитърсе премества в село Кник. През този период Панаойт Хитов, Хаджи Димитър, Ильо Марков, Коста войвода, Цеко войвода и другите участници в Първата българска легия разглеждат идеята да излязат с три чети ро Стара планина и по Рила за бунт. В писмо до Г.Раковски дружината на Панайот Хитов от 9 април 1864 г.  подлага на сериозна концеп ция  позицията за съдбовния въпрос за освобождението и настойчиво изпращат с такава задача от Белград  за Букурещ  Хаджи Димитър и Стоян Папазов. Раковски сформира нова чета с ръководител Стоян Папазов и знаменосец Хаджи Димитър, който пристига в Браила на  втори юли 1864 г. за да бъде подпомогната четата финансово от братята  търговци Чапърови. Сформирана от дванадесетина души четата на Папазов заради разногласия  не успява да достигне Търново. В този труден момент Папазов напуска четата и водачеството се поема от Хаджи Димитър. След двумесечни преходи от Стара планина четата зимува в Букурещ през 1864 / 1865 г. и слуша лекции по история, особено по „българските старини” в читалището от Г. Раковски. В деня на св.св. Кирил и Методий патриотично настроени младежи провеждат упражнения и стрелба с револвер. По спомени на Юрдан Юрданов – Инджето на 21 май 1865 г. с Хаджи Димитър отидохме пред Раковски и тук заварили Стефан Караджа, Тодор Шиваров  ибрат му Петър. Предполага се, че това е първата среща между Хаджи Димитър и  Стефан Караджа. На 13 юни 1865 г. пак по спомените на Юрданов  четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа минават Дунава под Силистра и достигат Котленския балкан. Лятото на 1865 г. четата действа в райните на р. Тунджа, Средногорието, Твърдишко, Карловско, Габровско, а през есента преминали през с. Дикилиташ оттам през Калараш и Олтеница се отправят за Букурещ. Сам Хаджи Димитър изповядва пред  Михаил Когълничану (румънски държавник) своето идейно израстване :” ...да израсте от обикновен хайдутин със стихийни прояви и локална ориентация в политически революционер от общонационално значение”[5]. Хаджи Димитър през зимата на 1866/1867 г. съгласно готовия  „Привременнен закон за норднит егорски чети за 1867 г.” и създадената нова организация от Раковски Върховно Народно Българско Тайно Гражданско Началство през 1866 г. участва с Христо Македонски, Н. Балкански, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Филип Тотю и дядо Желев Чернев в излеянето на 48 000 куршума и приготовлението на фишеци с барут[6]. Но българската емиграция във Влашко е покосена на 8 август 1867 г. от вестта, че на парахода „Германия”  заради предателство са убити войводите Никола Върбанов – Воеводов и знаменосеца Цвятко Павлович при опит да преминат сръбска територия. Тези сведения са отразени в дипломатическите сводки. Смъртта на Раковски ( 9 / 21 октомври 1867 г. ) поставя  пред Хаджи Димитър инициативността да се сформира кръг на последователите му и през 1868 г. се създава комитет в Букурещ , в който влиза и Димитър Ценович. Около двеста души от които с Стефан Караджа също  се присъединявт  участват в подготовката  и въоръжението н абъдещите чети. Легалната организация „Българско общество” във Влашко с председател Константин Чокан подпомага  със средства . На 29 май 1868 г. в Сърбия  е убит княз Михаил. Възприет  епо-умерен курс към Османска империя. Букурещ в лицето на Йон Братиану, ръководител на национал-либералната партия и утвърдилия се княз Карол  провеждат подобна политика на по-умерен курс спрямо Турция.

            След смъртта на Раковски в един особен момент се откроява Хаджи Димитър. Неговата личност е обединителна за разединените сили на емиграцията. Сливенеца Михаил Колони, член на Добродетелната дружина, заедно с брат си Васил, предоставя наемания от него чифлик н акняз Барбу Щирбей край с. Петрушан за съсредоточаване на четниците. Финансовото обезпечаване е  осъществено чрез Димитър Ценович, Данаил Попов, Райчо Попов, Иван Грудов, Спиро Константинов, закупил револ-вер- сабите на войводите (която на Хаджи Димитър се намира в музея на Възраждането във Варна). Секретаря на Раковски Иван Касабов е главният автор на обръщенията на четата. Иван Райчев е  руски офицер, автор е на правилника (закона) на четата и обучава на военно дело някои четници. Румънски офицери Николае Крецу, Теодор Мърджиняну  също  подпомагат военното дело на четата. Префектът на  Гюргево Апостол Арическо, кмета на Букурещ К. Панайот са благосклонни към четниците. Съобразени с идеите на Раковски войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа извършват съобщителни действия в българските земи за предстоящото преминаване на четата. Двете знамена – четата на Хаджи Дмитър притежава знаме по-голямо и по-добре изработено, било е зелено, с извезаните традиционен лъв върху полумесец и надпис „Свобода или Смърт”. Знамето на Караджата, шито през 1866 г. от Султана Русева от Браила, също е зелено, с извзани от двете страни коронован лъв и надписи :”На оружя мили братя” и „За вяря и независим”. Войводите имат далекоглед и карта на Европейска Турция. В края на месец юни Хаджи Димитър и Стефан Караджа дават указания записалите се доброволци да се придвиждат към чифлика на колони. Голяма група четници са изпратени от букурещката махала Табакария, където им е даден обяд.  В посока източно от с. Петрушан и до с. Петричи в летната жега четниците са инструктирани да пристигат на групи като жетвари. Сутринта на 4 / 16  юли, четвъртък , събралите се 125 души обличат униформите, въоръжават се и по чети се отправят  към р. Дунав. За знаменосец на четата е избран Димитър Николов Заралията, а тази на Стефан Караджа на Георги Чернев. Писар на четата на Хаджи Димитър става Иван Райчев, а на другата чета е Христо Дрянов. За секретар на цялата чета е избран Иван Райчев. Брата на Хаджи Димитър Тодор Хаджиниколов е избран за касиер. Пристъпва се към полагане на клетва. Войводите застават по средата, Хаджи Димитър (70 четника) в ляво, а Стефан Караджа (58 четника) от дясно. От двете им страни се нареждат четниците. Клетвата е прочетена от Иван Райчев, а четниците с наведени надолу глави я повтарят. Двама от участниците в четата Коста Евтимов – Наполеона и Нено Маринов са участници в походите на Гарибалдиу има и участници    и в Критското въстание. Повече от 45 души са участници във Втората легия в Белград, където получават военни познания.

            При слизането на Вардимското блато сега в землището на с. Новград, Ивановска община, Разградска област и след като се установява в местността Скендерева гора, войводите свикват военен съвет. Причината за спешното заседание на военния съвет е неволно произведен изстрел на една пушка от страна на четниците и  след това н акапитана н чама (с който  преплуват четниците). Турския караул е забелязал чама и го помислил за контрабандна стока. Станалата кратка престрелка е видяна и от кораб „София”.  Военния съвет взема следните важни решения : тяхната акция е  чисто българско дело,  най-бърз  марш към Стара планина, за затрудняване на противниковите съобщения да се прекъсват  съобщителните средства.

            Рано сутринта на 7/ 19 юли, неделя, четата изкачва височините източно от с. Вардим и се спуска до Пиндекуряк. Свалени са няколко стълба  от телеграфната линия Русе за Свищов, а жиците намотани и са скрити. При с. Совата срещат група селяни, предимно жени изпратени от хаджи Емин бей на селото да му прибират снопи и то от ангария.  Според изследователя Васил Дечев  пред селото, при Големите брести, четата се разделя на няколко групи[7] Групатана Стефан Караджа завзема чифлика на бея, който е в края на селото, залавя самия бей. Хаджи Димитър  о основното ядро на четата се отправя към центъра на селото. Според предания желанието на Хаджи Димитър да освети знамето в църквата не се осъществява поради липсата на свещиник. Четниците запалват свещи в църквата. Преданието, че Хаджи Димитър кръщава едно дете в църквата  което е записал Васил Дечев в своята статия буди у мен подозрения, че е намерен или върнат свещеника, а сам Хаджи Димитър да е кръстник на детето. Но все пак това са пердания. След „светото кръщение”  селския мегдан се изпълва с хора. Слово пред насъбралите се хора произнася Хаджи Димитър  в което изтъква, че всички се намират под закрилата и защитата на българското знаме.  Длъжен съм да откроя, че подготовката, преминаването на  четата от Румъния на българския бряг е била публична тайна. Тя достига до европейските консули, които предупреждават румънското правителство и турските власти в Русе. Правителството на Румъния инспектира с. Петрушан. Валията на Дунавския вилает Сабри паша издава нови нареждания на постовете, караулната служба, и тя е осигурена с конни патрпули с готовност за мобилизиране на запасните части. Според доклад на Сабри паша, четта се движи в ляво от с. Горна Студена и в близост до с. Караисен ( дн.Райко Даскалово)  Срещу нея е изпратена потеря от хиляда души и  в сражението тук загиват единадесет четника, пленен е един  Хаджи Димитър разделя отбраната н атри сектора, командвани от  него, Стефан Караджа  и Иван Райчев.  С групова далечна от шишанетата е повален жандармейския юзбашия (капитан) Деде Ремзи ага. Изпратена е редовна войска от Русе начело с бинбашията (майор) Яхия ага. Сражения се водят около с. Патреш. В доклада на Сабри паша от 10 юли се подчертава сериозността на положението и иска спешно войска за помощ. Преди да достигнат Павликени Хаджи Димитър и четниците обграждат една по-малка потеря и заловените са третирани като военнопленници. Срещу четата  на Хаджи Димитър  Османското правителство изпраща  председателя на Държавния съвет (Шура и  девлет) с широки пълномощия Ахмед Мидхат Паша – реформатора на империята.  Битката при  с. Калакастрово  е сериозно изпитание. Стефан Караджа  е ранен. Пресичайки село Плужна четата загубва в бой Стефан Караджа, който  е пленен.  Изпратена е група българи да говорят с Хаджи Димитър, но същият  осъзнава коварния план на врага. За всяка четническа глава  властта е обещала 3 жълтици. Тук падат убити знаменосеца  на четата на Караджата Георги Чернев, Коста Евтимов, Ретър Вебчев, Никола Красналиев, пленен е Георги Кавлаков. Има предположения, че тук е убит и Симеон Вълчев. Ранени са  Божил Димитров и Димитър Попниколов, които са пленени. След сражението четата остава с 58 души или тя загубва 26 души убити и пленени, както и доста ранени.

            Знамето от четата на Караджата Хаджи Димитър предава на Христо Македонски. Хаджи  Димитър поема четата във време на сериозно изпитание когато по българските земи срещу тях се изправя редовната османска войска. Навсякъде  е извършена мобилизация, засилени да репресиите срещу българското население. Седмица още Хаджи Димитър успява да води умело четата и пресичат пътя Търново – Севлиево и се отправят към землищата на селата Идилево и Малкочево )Буря, Дряновска община). Знаметона Караджагта е скрито  и прибрано в чантата на Македонски.  От търновоското Ново село и от едно севлиевско село идват двама представители при Хаджи Димитър с добороволни желания да бъдат включени в състава на четата.   На проведено съвещание с четниците Хаджи Димитър отхвърля това „ново попълнение”. Приближавайки с. Дебел дял четниците поискват от местните първенци  храна. След помощта от с. Саръяр сега  село Дебел дял  оказва материална помощ на четниците. Хаджи Димитър оставя ранения си брат  Тодор в това село.  Но след време Хаджиниколов – брат на Хаджи Димитър бива убит от укривателя си Тодор Бурунсуза. 

            В Русе на 15 юли пристига Мидхад паша, който взема участие в екзекуциите на заловените четници по най-бързата процедура. Стара планина е кръстосвана от многобройни  потери. Хаджи Димитър решава да доведе четата към Агликина поляна. На 17 юли четниците приближават пътя Шипка – габрово и след връх Св. Никола  (Столетов), при местността Копаците от четата се отделят Христо Патрев и Стефан Орешков. В село Шипка те са заловени.

            Казанлъшкия  кърагасъ  Куртчу Осман е сформираня голяма потеря в Шипченската планина. Потерята тръгва от Хаската поляна  към кошарите при връх Бузлуджа. След обед от към Шипка идват заптиета на Сюлейман ага, а от към габрово редовна войска, командвана от бригаден генерал Мехмед паша,, комендат на Русе. Четата от около тридесетина души се изправя срещу редовна войска от около 700 души. В продължение на три  и половина часа четниците отблъскват атаките и не допускат неприятеля на по-близо растояние от стотина метра. Ранен на тир места, сражавйки се до последн дъх и насърчавайки всеки четник Хаджи Димитър умира с  думите :” Братя, да умрем като българи”.   Христо Македонски, Илия Николов и Пенчо Пехливанов скитайк ипрез Средна гора, край Панагюрище, през Рилския манастир, Атон и Цариград успяват да достигнат Румъния.  Последва гнусен спор за  облеклото и глави, които носят награда. Казанлъшката потеря получава 8 глави, а войската от Северна България 17.  С тях е глават, дрехите, оръжието, далекогледа  и документие на Хаджи Димитър. В деня Свети Илия казанлъчани издействат погребението на убитите четници.  Селяните от Енина и Хасът (Крън) със свещеници погребват обезглавените в общ гроб. Хаджи Димитър и още един четник , когото намират с глава са погребани по отделно.

            Мобилизирайки  запасните части от северна България  и включвайки редовна войска  под командването на командира на Шуменската армия  Ади паша загубите им достигат 150 души. Болниците в Свищов и Русе не могат да приемат толкова ранени войници. В същото време бесилка са издигнати в 9 града : Русе, Габрово, Казанлък, Котел, Ловеч, Пловдив, Свищов, Сливен и Търново.  Високата порта притиска румънското правителсто и са арестувани Филип Тотю, михаил колони, Димитър Великсин, Васил Кордели, много българи са въдворени във вътрешността на страната. Уволнен е Ал. Арическо, Васил Колони, георги Ангелов, Т. Мърджиняну са осъдени на кратки срокове затвор. След три месеца Високата порта предоставя на Цариградската патриаршия проекта за учредяване  на Българската екзархия, като обособена българска църква.

        Проф. Николай Генчев в своите изследвания ще отбележи :“Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа бележи едно от най-героичните  събития във въоръжените революционни борби за освобождението на България. Независимо че тя не била последвана от общо надигане на страната, нейният подвиг разтърсил Османската империя, засилил кризата, която тя преживяла, принудил правителството да уреди бързо църковния гръко-български спор в полза на българите. Дипломатическите документи от тайните посланически канцеларии на Франция, Англия, Австро-Унгария  и страниците на европейския печат, който съчинявал легенди за подвига на четата, са свидетелство за широкия международен отзвук на това събитие”[8]   

Идейно, политически и организационно разпокъсано националноосвободителното движение  търси различни пътища за разрешаване на българския национален въпрос. Основните сили и организации на това движение зависят от политиката начуждите сили – на Сърбия  или на Русия, на Румъния или на Запада. Липсва революционна организация, която да обедини националните сили  за радикални действия. Именно поради това през 50 – 60 – те години реалните усилия на българското освободително движение се проявяват само в двете белградски легии от 1862 и 1867-1868 г., в изпращането през 1867 г. в Балкана на четите на Панайот хитов и Филип Тотю с около 60 бойци и в дръзката акция през 1868 г. н ачетата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 127 души.Гибелта на тази четата показва за лишен път н аръководителите на националноосовободителното движение, че трябва да потърсят по-реални средства за решаване н абългарския национален въпрос. Съратниците на Г. С. Раковски, (следвайки убежденията му Хаджи Димитър улавя времето след смъртта Раковски и така оформя и сформира четата с Стефан Караджа) дейците на ТБЦК, бивши четници се събират около читалище „Братска любов” и в края на 1869 г. е учреден Български революционен централен комитет в Букурещ начелио с Любен Кравелов. За постигане на освободителните цели  предвижда да се изгради широка народна организация и отхвърля анархията на четническите действия[9].

      Народът и Хаджи Димитър. На 11 август 1873 г. във в. „Независимост” е пбликувано стихотворението  „В памет на Хаджи Димитър”. През 1875 г. е издаден календар върху, който Хаджи Димитър и Стефан Караджа са провъзгласени за български светци – великомъченици. На 10 юли 1893 г. костите на погребаните  в с. Хаджидимитрово  до местността Караисенките (Вехтите) са открити, принесени в местната църква и съхранени в специален ковчег. Костите на загиналите  в сражението в м. „Дълги дол и местността „Канлъ – дере” четници са пренесени и погребани във Вишовград., в района на днешното училище, на фасадата, на което е поставена паметна плоча, която е открита в 1986 г. В Сливен през 1927 г. трите съществуващи по това време комитета „Хаджи Димитър”, „Добри Чинтулов” „Паметник –пантеон” се сливат в „Изпълнителен комитет за въздигане паметник на войводата Хаджи Димитър в Сливен”.  Авторите на проекта юрхитект Юрдан Юрданов и склуптура Стефан Пейчев  разработват проект под името  „Асеновец”. Владайския гранит  носещ бронзовата фигура на Хаджи Димитър (около 3,40 метра) е обграден с барелефи на св. Климент Охридски  и св. Иван Рилски на западната страна. На източната с барелефите на св. Теодосий Търновски и Св. Паисий Хилендарски. Върху долния край  две големи врати с барелефи. Южният – манастирите „Св. Петка” и”Св. Богородица” (Епикернейска) и северният – Рилският и Зографския манастири. В едно е събрана учителската школа на св. Климент Охридски, иночеството на Св. Иван Рилски, будителя монах, автор на „История славянобългарская” светеца Иван Рилски – чудотворец, осонвателя на търновското монашество и книжовен реформатор св. Теодосий Търновски, светите обители „Св. Петка” и небесната закрилница майка Богородица (Епикернейска) ине на последно място свещения Рилски манастир и Зографски манастир също покровителствани от Божията майка.

      Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа разкрила за бъдещите ръководители на освободителното движение  Левски и Каравелов, че без предварителна организация вътре в България четите не ще могат да решат проблемите на освободителното движение. Но твърде пресилено е ако се говори : „четническата тактика  осъждала борците на явна смърт без изгледи за успех” и „четите, паказали всичката несъстоятелност на четническата тактика”. Тези антиисторически характеристики бе трябвало да се отхвърлят като несъстоятелни. Преди всичко трябва д ас епосочи, че четническият период е един естествен и изакономерен етап в развитието н аорганизираното националноосободително движение след Кримската война. Този етап е научно обоснован в революционната политическа идеология на Г. С. Раковски. Друг е въпросът защо четничеството в българия не можа, както например в Италия и гърция, да послужи като ефикасно оръжие на една победоносна революция. Причините са в икономическата слабост и политическата недодяланост на българската буржоазия в емиграция, която подготви и изпрати четите в Стара планина.  Не е разплагала с необходимия опит, нито със солидна организация, нито с широки международни връзщи, за да подготви една голяма революционна четническа армия, която  да възпламени България, да предизвика подкерпата на европейската демокрация и да изведе революцията до победа[10]. Българското освободително движение зависеше от капризите на балканските правителства и на великите сили, „че често пъти то беше една пришивка към действията на чужди държави и разчиташе на тяхното благоволение[11]”. Още нещо борбата на великите сили, конкуриращи се  в Европейския югоизток с оглед на собствените си политически домогвания, българското национално движение не можеше д аразчита на успех, а неговата главна въоръжена сила – четите, се пръвръщаха в играчка в ръцете на чужди сили. Хаджи Димитър и подвигът на четниците в българското освободително движение  тласкат н напред България в решаването на българския църковен въпрос и започва процес на сериозна преоценка на старите идейни и организационниополитимчески концепции. Каравеловите  разбиряния са под влияние на  славянофилско наследство за историческа предоперделеност на българо-сръбския съюз, но често патетично декларирал, че „свободата не ще екзарх – иска Караджата”. При по подготовката и провъзгласяването на Съединението през 1885 г. за кратко време в Източна Румелия е организирано масово движение. Комитетът издава възвания, провежда в цялата страна тържествени чествания по повод на 9 – годишнината от героичната смърт на Христо Ботев, на връх Бузлуджа по случай 17 годишнината от гибелта на Хаджи димитър, 8 годишнината от Шипченските боеве[12]. Хаджи Димитър винаги е пример за всяко ново начало във вечните преходи на България.  България изпраща нота до всички Велик исили с искане да  се намесят като умиротворители, но не получава отговор, във войната на Сърбия започната на 2 ноември 1885 г.

      Към действащата българска армия са прпикрепени доброволчески дружини. Като доброволци се записват бивши опълченци, владежи и ученици. Българските студентив чужби напускат университетите и поемат към България. В парахода на път за България студентите и доброволците запяват написаната от Цвятко Радославов  песен „Горда Стара планина”, която днес е национален химн. Начело на доброволческите дружини и чети, чийто състав е около 10 000 души застават известните войводи П. Хитов, дядо Ильо, Жельо и други. Необаквания развой н абойнит едействия по време на войната, в която българите спечелват уважението и възторга на Европа, внася  съществен обрат в самотот третиране на източнорумелийския въпрос. С името на Хаджи Димитър и войводите започна нова фаза в дипломатическата история на Съединението. Независимо, че тя се оказва изключително трудна името на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е вградено във всяка нова проява за разрешаване на българския въпрос.



[1] Архив на Г.С. Раковски,т.1,С.1952 г. Изявлението на Раковски е по повод Първата  легия – 1862 г.

[2] Кирова Мария Към биографията на Хаджи Димитър до 1868 г. Юбилеен сборник, исторически музей Сливен, 1990 г.

[3] В.”България”- дописка от  декември 1860 г.

[4] Хитов Панайот Как станах хайдутин, С. 1982

[5] К.Косев Мирогледът на Хаджи Димитър, ИМ – Сливен,ВА 1

[6] Хр. Македонски, Пос. съч.

[7] Дечев Васил  Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа  Юбилеен сборник, Исторически музей Сливен

[8] Генчев Николай Еволюция в идейните схващания на българското национално революционно движение : Политическите борби за освобождение на България през 50 – 60 те години на ХІХІ век. Том.І 1961 – 1972 година Издателство Гутенберг, София 2003

[9] Генчев Николай Българското националноосвободително движение преди Освобождението Том.ІІ 1973-2001 Издателство Гутенберг София 2003 г.

[10] Генчев Николай Еволюция в идейните схващания на българското национално революционно движение : Политическите борби за освобождение на България през 50 – 60 те години на ХІХІ век. Том.І 1961 – 1972 година Издателство Гутенберг, София 2003

 

[11] Пак там

[12] Ангелова Росица Нова българска история (1878 -1944) Лекционен курс Фабер, 2008



Тагове:   лято,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pavrenski
Категория: Други
Прочетен: 209765
Постинги: 67
Коментари: 17
Гласове: 30
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031